Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
12.04.2009 21:38 -
конкурс за талнтливи де4урлига
Вси4ки хора стартират от някъде, но не винаги стартовата линия е една и съща. Удоволствие е да се гледа как някой излиза от калта и прави това, което му доставя истинско удоволствие. Как стартира последен, но финишира първи. Каква 4иста радост е изписана по лицето му. "Най-накрая успя" нашепват гласове във главата му и изведнъж животът му запо4ва бляскав възход нагоре.
Както казах всеки запо4ва отнякъде. Моят старт беше преди близо 3 години, когато се влюбих в едно красиво моми4е и исках да я впе4атля като създам любовна песен посветена на нея. След това вси4ко тръгна от само себе си. Хареса ми да пиша рими. Хареса ми и да си ги пея, но както винаги се слу4ва в моя "прекрасен" живот вси4ко което имах споделях само със себе си. Нямаше на кой да пея, а по тая при4ина губих и голяма 4аст от вдъхновението си. Все пак продължих да се опитвам да се осъвършенствам и да правя това, което оби4ам. Тази година се отваря първата реална възможност да избера какво да правя - дали да продължа по този път, да излезна на сцена и да покажа колко струвам, или да се покажа като страхливец, който не може да защити това, което оби4а, а моята любов е хип-хопът. В родния ми град ежегодно се провежда малък общински конкурс за деца-таланти.У4астниците могат да са от вси4ки класове и да покажат своя талант - да пеят, да свирят, да танцуват, да играят или рецитират. Миналата година исках да се запиша, но понеже цялата организация се оказа малко по-сложна отколкото си мислех и вси4ко пропадна. Остана само обещанието, което дадох, 4е догодина ще се явя и ще си направя кефа. Мина една година и ето ме мен. Смятам, 4е съм готов за конкурса в края на април. Създал съм що годе смислен текст и смятам, 4е си отива с 4удесния инструментал на колегата. В на4алото на този конкурс има предварителен кръг по у4илищата, за да се спре явяването на ненадарени деца, които ще се излигавят и ще развалят идеята на конкурса. Ако се бях явил миналата година, щях да си умра от срам и притеснение, защото никога не съм излизал сам пред толкова хора, но сега се опитвам да се превърна в непукист и смятам, 4е макар и бавно успявам. Сега ме интересува само едно нещо и това е самото рапиране. Зарит съм с домашни и уроци за у4ене, но докато умът ми казва "който се у4и, той ще сполу4и", сърцето ми нарежда текста на песента. Както 4есто става сърцето побеждава и аз зарязвам здравото у4ене и се отдавам на репетицийки за предварителния кръг, защото ще се по4увствам много по-зле ако не го премина, отколкото ако имам 2 по философия. Знам 4е този конкурс няма да ми помогне кой знае колко много, след като няма да го спе4еля, понеже винаги наградата отива при 4етвъртокласни4ка изпяла "Детелини, детелини, детелиииини", но все пак вярвам, 4е ако публиката не ме отхвърли това ще ми повиши само4увствието и на 4овек и на рапър. Докато някои хора отиват там, за да не са на даскало, аз отивам, защото знам, 4е тая година ми е последния шанс да се явя на то4но този конкурс, понеже следващата ще имам изпити. Няма да стана герой, няма да добия популярност сред хлапетиите, но да кажем мога да полу4а поне похвала от 4овек, разбиращ от тази музика. С тези мисли утре отивам на предварителния кръг само с плейър в ръка и рима в ума и ще се опитам да се класирам, за да представя себе си, пък ако не се изложа може да представя и даскалото. Само времето ще покаже дали ще успея да "сразя" журито със : "Съдбата ми бе да съм учен с очила, да не виждам на живота истинските багрила Всички дето ме познават мислят си, че ще мирувам но на Бог или съдбата няма да робувам" Пожелавам си успех...
Конкурс ще открива млади таланти в Перни...
Започна конкурс за видео клипове на тема...
Ексклузивно: Конкурс за модели в Diamond
Започна конкурс за видео клипове на тема...
Ексклузивно: Конкурс за модели в Diamond
Търсене
Архив
Блогрол
